вторник, 29 януари 2013 г.

Изгубеното село

 Повече за нашето пътешествие до Изгубеното село можете да прочетете в нашия сайт на адрес

Пътешествие до Холандия и остров Амеланд

Холандското приключение започва с пътуване с ферибот, ако въобще може да се нарече така защото това беше една триетажна сграда, като първият етаж е зает от кабини и покрит салон с кафенета и сувенирен магазин, на вторият е паркинг на открито, а третият по-скоро прилича на две тераси с наредени двуместни пейки. Самия остров Амеланд се оказа не много голям, едва 25 км. Посетихме четири села ­Холъм, Балъм, Нес и Бюрен, свързани с едно­единствено междуселско асфалтирано шосе. Има и няколко ваканционни селища, но в никакъв случай не са построени безразборно и нагъсто едно до друго както по нашето любимо Черноморие. Осеян с много зеленина,­ горички и полянки това е райско място. Морето от тази страна на острова се нарича Ваден Зее, а островите Ваденски. Фериботното пристанище на Амеланд се намира на брега пред село Нес. Плажовете се намират откъм външната страна на острова, а пясъкът е в два цвята - сребрист отгоре и златист отдолу. Вглеждайки се ще видите как е набразден на вълнички, как вятърът лекичко рони зрънце по зрънце песъчинки и ..... Продължението може да прочетете ва нашия сайт на адрес

Пътешествие в Китай

Първото ми пътешествие в Китай беше в източната провинция Шандун. Този архипелаг от няколко десетки острова е едно доста екзотиччно и диво място известно с прекрасните си плажове и варовикови скали и няма да съжалявате ако го посетите поне веднъж в живота си. Като повечето морски градове и тук местните се изхранваха предимно с отглеждане на морски охлюви и краставици в стари морски ферми. Отворен едва преди няколко години за посещения на чужденци този Национален горски парк и резерват и запазил природата си непокътната и девствена. Не е за препоръчване посещението на остров Дахейшан за хора като мен имащи страх от влечуги, оказа се че е дом на повече от десет хиляди змии и това никак не ми хареса. Обратно в пътническото корабче, накарах се на моя водач, не че беше виновен човека за змиите, но трябваше като Българин да тегля една .... на някого и това бе той. След около час бяхме в Чандао, един сънлив и неприветлив град. Намерихме ресторантче в което хапнахме морски дарове и се насладихме на разказите на държателя на това заведение, стар морски вълк с над 40 години стаж в морето и сега вече закотвил се на сушата. Няколко дни обикаляне по местните забележителности, пазаруване на сувенири за приятели и ...... Продължението на тази история можете да прочетете в нашия сайт на адрес